Комплексните подходи за възстановяване след инсулт може да прочетете в предходна статия от поредицата в блога ми. Днес ще се фокусираме конкретно върху млечната киселина.
1. Храни, съдържащи млечна киселина
- Ферментирали продукти: Млечната киселина се образува при ферментацията на захари от бактерии, наречени млечнокисели бактерии. Те са отговорни за производството на:
- Кисело мляко и други млечни продукти, като кефир и сирене (особено ферментирали зрели сирена , кашкавал, пармезан и др.).
- Кисело зеле, кисели краставички, кимчи и други ферментирали зеленчуци.
- Квасен хляб, при който млечната киселина се произвежда от бактерии в закваската.
- Ферментирали соеви продукти като мисо и темпе.
- Квас и други ферментирали напитки: Някои напитки като квас (традиционна руска напитка) съдържат млечна киселина, която се образува при ферментацията на захарите.
2. Човешкото тяло – в мускулите и в червата
Млечната киселина се произвежда в мускулите при интензивна физическа активност, когато организмът изразходва глюкозата без достатъчно кислород (анаеробен метаболизъм). Това води до натрупване на млечна киселина в мускулите , дразнеща нервните окончания на рецепторите за болкака. Ето защо е свързано с усещането за умора и болка след тренировка. В нормални условия тялото може да преработи млечната киселина и да я използва като източник на енергия.
Няколко вида са млечнокисели бактерии, които се намират в червата и произвеждат млечна киселина. Тези бактерии играят важна роля за поддържането на здравето на чревната флора, подпомагат храносмилането и имунитета, и създават киселинна среда, която предпазва от патогенни микроорганизми. Те са важни и при възстановяване след инсулт.
Най-известните и важни видове такива бактерии са Lactobacillus acidophilus и Bifidobacterium (например Bifidobacterium bifidum), но те не са единствените.
Lactobacillus acidophilus
- Lactobacillus acidophilus е вид млечнокисела бактерия, която обитава червата, както и други части на човешкото тяло, като устата и вагината. Тя произвежда млечна киселина чрез ферментация на захари, което понижава рН на средата, създавайки неблагоприятни условия за развитието на патогенни (болестотворни) бактерии. Acidophilus е от съществено значение за здравето на червата, като подпомага храносмилането, поддържа здравословната микрофлора и повишава имунната защита.
Bifidobacterium bifidum и други бифидобактерии
- Bifidobacterium са група млечнокисели бактерии, които също произвеждат млечна киселина и играят ключова роля в поддържането на чревното здраве. Bifidobacterium bifidum е един от основните видове, откривани в дебелото черво, особено в ранна възраст, когато са особено важни за имунната система на кърмачета. С напредването на възрастта количеството на бифидобактериите намалява, но те продължават да имат важна роля за здравословната чревна флора.
- Bifidobacterium също така помагат за разграждането на сложни въглехидрати, фибри и други хранителни вещества, които не могат да бъдат смилани в тънкото черво. Те създават млечна киселина, която подобрява киселинността в дебелото черво и предпазва от патогенни микроорганизми.
Освен Lactobacillus acidophilus и Bifidobacterium, има и други млечнокисели бактерии, които са важни за чревното здраве:
- Lactobacillus rhamnosus
- Lactobacillus casei
- Lactobacillus reuteri
Тези бактерии също произвеждат млечна киселина и подпомагат здравословното равновесие на чревната флора. Те играят роля в поддържането на храносмилателното здраве, предпазването от стомашно-чревни инфекции и подпомагането на имунната система.
Функции на млечната киселина в червата
- Поддържане на киселинна среда: Млечната киселина създава по-ниско рН в червата, което възпрепятства растежа на вредни бактерии и поддържа здравословна чревна микрофлора.
- Подкрепа за имунната система: Някои млечнокисели бактерии, особено бифидобактериите, стимулират производството на защитни клетки в имунната система и поддържат имунната функция.
- Подобряване на храносмилането: Млечнокиселите бактерии подпомагат разграждането на различни хранителни вещества и усвояването на витамини като витамин В12 и витамин К.
3. Промишлени продукти
Млечната киселина се използва като добавка в много храни и козметични продукти. В хранителната индустрия тя се използва за:
- Киселинност: Млечната киселина регулира pH и придава леко кисел вкус на различни продукти като конфитюри, сосове и маринати.
- Консервант: Тя може да действа като естествен консервант, забавяйки растежа на бактерии и гъбички.
- Добавка в козметиката: Млечната киселина често се среща в козметични продукти, където се използва за подобряване на текстурата на кожата и като овлажняващ агент.
4. Млечна киселина в спорта и рехабилитацията
Както споменахме по-рано в статията – млечната киселина се произвежда в мускулите при интензивна физическа активност, когато организмът изразходва глюкозата без достатъчно кислород (анаеробен метаболизъм). Това води до натрупване на млечна киселина в мускулите , дразнеща нервните окончания на рецепторите за болкака. Ето защо е свързано с усещането за умора и болка след тренировка.
Млечната киселина се натрупва в тялото при интензивни физически натоварвания, но не само мускулите я използват. Мозъкът също може да я употребява като източник на енергия по време на тренировки и дори при нормална ежедневна активност. Това е и енда от причините, поради която рехабилитацията, наред с подходящия хранителен , е много важна за възстабовяване след инсулт.Ммоята най-добра препоръка за пробиотици:
Lactobacillus acidophilus и Bifidobacterium (като Bifidobacterium bifidum) са млечнокисели бактерии, които се намират в червата и произвеждат млечна киселина. Тези бактерии играят важна роля за поддържането на здравето на чревната флора, подпомагат храносмилането и имунитета, и създават киселинна среда, която предпазва от патогенни микроорганизми
Моята най-добра препоръка за пробиотици при инсулт:
Като фармацевт ми прави впечатление, че масово пробиотиците в аптечната мрежа и on-line магазините, са с непълен състав. Другият още по-голям недостатък е , че те са с неясен подщамов състав ( напр.съдържанието в опаковката е ацидофилус, или бифидус, или комбинация от тях с още пробиотици, но никъде не е посочено кои са подщамовете на този ацидофилус, бифидус и т.н. ) И тъй като не всички подщамове са изучени, дори всъщност повечето от тях не са , рискът да се поеме пробиотик не само с полезно действие, но и с вредно , си остава за пациента.
Може да откриете моята най-добра препоръка за подходящ пробиотик при инсулт и други метаболитни нарушения тук:
Lactobacillus acidophilus и Bifidobacterium (като Bifidobacterium bifidum) са млечнокисели бактерии, които се предлагат самостоятелно , но това съвсем не е достатъчно, особено ако подщамовете не са посочени ( комбинация от няколко цифри и латински букви след името). Това е като да си купите кола и да наливате гориво в двигателя без да знаете дали колата е на бензин , дизел, метан или газ.
Извод:
Млечната киселина се среща най-често във ферментирали храни и напитки. Тя се произвежда и от тялото при физическо натоварване и анаеробен метаболизъм. Млечно киселите бактерии в червата също произвеждат млечна кисеина и затова унищожаването на лошата чревна флора и последващо заселване на добра също не бива да бъдат изпускани като фактор при възстановяване след инсулт.