Когато говорим за омега-3 мастни киселини, обикновено ги свързваме със сърцето, триглицеридите, мозъчната функция и противовъзпалителното им действие.

През последните години обаче се появяват все повече интересни данни за още едно тяхно потенциално действие:

подобряване на инсулиновата чувствителност.

И тук има нещо особено интересно.

Някои клинични проучвания показват, че жените могат да реагират на високи дози EPA и DHA по различен начин от мъжете.

Това не означава, че всяка жена с инсулинова резистентност трябва просто да започне висока доза омега-3.

Но означава, че има достатъчно интересни клинични данни, за да разгледаме въпроса по-внимателно.

Едно проучване с много интересен резултат при жените

В рандомизирано двойно-сляпо crossover клинично проучване са включени мъже и жени с абдоминално затлъстяване.

Жените приемат:

3 грама EPA+DHA дневно

за период от 7 седмици.

При тях след приема на морски омега-3 се наблюдава:

↓ 31% инсулин на гладно

↓ 12% HOMA2-IR

↑ 14% индекс на инсулинова чувствителност.

При мъжете ефектът е различен и някои от тези показатели дори се движат в противоположна посока.

Това е изключително интересна находка.

Но трябва да направим едно важно уточнение:

жените в това проучване са само 16.

Следователно не можем от едно сравнително малко проучване да заключим, че 3 g EPA+DHA ще намалят инсулина с 31% при всяка жена.

Можем обаче да кажем, че резултатът е достатъчно интересен, за да подкрепи идеята за различен метаболитен отговор към омега-3 при двата пола.

Защо жените могат да реагират различно?

Има няколко възможни обяснения.

Женският организъм се различава от мъжкия по:

метаболизма на мастните киселини;
разпределението на подкожните и висцералните мазнини;
влиянието на естрогените;
липолизата;
използването на мастни киселини като енергия;
метаболизма на DHA;
инсулиновия отговор на мастната тъкан.

Вероятно не съществува един единствен механизъм.

По-скоро EPA и DHA попадат в различна хормонална и метаболитна среда при жените, което може да обясни защо резултатите понякога се различават от тези при мъжете.

Какво показват по-големите анализи при жени?

Тук вече имаме значително повече данни.

През 2023 г. е публикуван мета-анализ на:

11 рандомизирани клинични проучвания

с общо:

816 жени с PCOS.

При жените, приемащи омега-3, спрямо контролите средно се наблюдава:

инсулин на гладно ↓ с 2.45 μIU/ml

и:

HOMA-IR ↓ с 0.45.

Подобрява се и QUICKI — друг показател за инсулинова чувствителност.

Особено интересно е, че резултатите изглеждат по-добри при прием:

над 8 седмици.

Това е една от причините аз да смятам, че когато омега-3 се използват с метаболитна цел, 3 месеца са много по-смислен период за оценка, отколкото 2–4 седмици.

Има и конкретно RCT с 1.2 g омега-3

В друго двойно-сляпо рандомизирано клинично проучване участват 61 жени с PCOS и BMI между 25 и 40 kg/m².

За 8 седмици те получават:

1200 mg дълговерижни омега-3 дневно.

В края на интервенцията спрямо плацебо се наблюдава:

глюкоза ↓ 11.4%

инсулин ↓ 8.4%

HOMA-IR ↓ 21.8%.

Особено интересно е, че няма значима промяна в теглото и BMI.

Тоест в това конкретно проучване подобрението на показателите не може просто да се обясни с отслабване.

Значи ли това, че колкото повече омега-3 приемаме, толкова по-добре?

Не.

Точно тук трябва да сме внимателни.

Имаме положителен резултат при:

1.2 g дневно

и много интересен резултат при жените при:

3 g EPA+DHA дневно.

Но големият мета-анализ при PCOS не показва ясна зависимост между по-високата доза и по-силния резултат.

Следователно не можем да кажем:

„3 грама са два пъти по-добри от 1.5 грама.“

Науката не показва подобна линейна зависимост.

Вероятно значение имат:

началният инсулин;
HOMA-IR;
телесното тегло;
висцералната мастна тъкан;
възпалителният статус;
храненето;
генетиката;
изходният омега-3 статус;
продължителността на приема;
индивидуалната абсорбция на EPA и DHA.

Каква доза използвам практически?

Когато целта е хранителна подкрепа при жена с нарушена инсулинова чувствителност, аз предпочитам да работя с реалното количество EPA+DHA, а не с надписа „рибено масло“.

Това е много важно.

1000 mg рибено масло не означават 1000 mg EPA+DHA.

Затова винаги гледаме отделно:

EPA

и:

DHA.

Пример с `Ultra Concentrated EPA & DHA Epax`

Ултра концентрираният продукт, който използвам в практиката си, съдържа в 5 ml:

EPA – 1832 mg

DHA – 1374 mg

или общо:

3206 mg EPA+DHA.

Маслото е във форма на триглицериди и бутилката съдържа 125 ml.

Това означава:

1 ml ≈ 641 mg EPA+DHA

2.5 ml ≈ 1603 mg EPA+DHA

5 ml ≈ 3206 mg EPA+DHA.

Практичен 3-месечен подход

За жена, при която целта е да проследим дали включването на концентрирани EPA+DHA е свързано с промяна в инсулиновата чувствителност, един практичен вариант е:

2.5 ml дневно

за:

приблизително 3 месеца.

Това осигурява около:

1.6 g EPA+DHA дневно.

Две бутилки по 125 ml съдържат общо:

250 ml.

При 2.5 ml дневно те стигат за:

100 дни.

Тоест две опаковки покриват спокойно тримесечен прием.

Тази доза попада между количествата, при които има положителни клинични резултати при жени — например 1.2 g дневно в едно RCT — и високата доза от 3 g EPA+DHA, използвана в проучването за половите различия.

Важно е обаче да подчертая:

Това е практична доза, изведена от концентрацията на продукта и диапазона, изследван в клиничната литература.

А ако искаме да се доближим максимално до проучването с 31% спад на инсулина?

Тогава ситуацията е различна.

В това проучване жените получават:

3 g EPA+DHA дневно.

За да получим приблизително същото количество с Ultra Concentrated EPA & DHA Epax, са необходими приблизително:

4.7 ml дневно.

Практически това означава:

около 5 ml дневно.

При 5 ml от продукта получаваме около:

3.2 g EPA+DHA.

Това много добре се доближава до използваните в клиничното изпитване 3 g дневно.

Но тогава една бутилка от 125 ml стига само за:

25 дни.

За 90 дни са необходими:

450 ml

или практически:

4 бутилки.

Затова две бутилки не могат да осигурят 3 g EPA+DHA дневно за три месеца.

Кой от двата подхода има повече смисъл?

Аз бих ги разграничила.

За практичен 3-месечен курс:

2.5 ml дневно ≈ 1.6 g EPA+DHA

→ две бутилки са достатъчни.

За висока доза, близка до конкретното женско клинично проучване:

около 5 ml дневно ≈ 3.2 g EPA+DHA

→ приблизително четири бутилки за 3 месеца.

Не бих представяла втория вариант като задължително по-добър.

Имаме интересни данни при 3 g дневно, но нямаме доказателство, че всяка жена ще получи по-голямо подобрение с 3 g спрямо 1.5–2 g.

Какво да изследваме?

Тук има нещо много важно.

Ако искаме след три месеца да разберем дали има промяна, не е достатъчно да направим изследвания само в края.

Трябва да имаме:

ПРЕДИ НАЧАЛОТО:

глюкоза на гладно;
инсулин на гладно;
HOMA-IR;
триглицериди;
по възможност HbA1c;
тегло;
обиколка на талията.

След приблизително:

12 седмици

повтаряме поне:

глюкоза на гладно;
инсулин на гладно;
HOMA-IR;
триглицериди.

За максимална сравнимост е добре двете изследвания да бъдат направени при сходни условия и по възможност в една и съща лаборатория.

HOMA-IR може да бъде изчислен по формулата:

HOMA-IR = инсулин на гладно × глюкоза на гладно / 22.5

когато глюкозата е изразена в mmol/L.

Защо бих проследила и талията?

Защото омега-3 не са единственото нещо, което може да промени инсулина.

Ако през тези три месеца жената:

отслабне;
започне да ходи след хранене;
промени хранителния си режим;
започне силови упражнения;

инсулинът и HOMA-IR могат да се подобрят значително независимо от добавката.

Това всъщност е прекрасно от гледна точка на здравето.

Но означава, че не можем да твърдим, че цялото подобрение се дължи единствено на омега-3.

А Omegabiol?

Друг вариант, който използвам, е капсулираният Omegabiol 1000.

При него две капсули съдържат:

EPA – 400 mg

DHA – 300 mg

тоест:

700 mg EPA+DHA.

Това го прави много удобен за ежедневен прием.

Но когато целта е да достигнем количества от порядъка на 1.5–3 g EPA+DHA, течният ултраконцентрат позволява значително по-лесно да се постигне необходимото количество без голям брой капсули.

А безопасни ли са тези количества?

Според EFSA допълнителен прием на EPA+DHA до 5 g дневно не поражда общи опасения за безопасността при възрастни.

Това обаче не означава, че високата доза е подходяща за абсолютно всеки.

При около 4 g омега-3 дневно, използвани продължително при хора със сърдечносъдов риск, големи клинични проучвания намират леко повишен риск от предсърдно мъждене.

Затова по-високите дози трябва да бъдат индивидуално преценени при жени:

с предсърдно мъждене или други аритмии;
на антикоагуланти или антиагреганти;
с планирана операция;
със сериозно хронично заболяване;
по време на бременност или кърмене;
при комбиниране с определени медикаменти.

Моето заключение

Данните при жените са особено интересни.

Имаме рандомизирано клинично проучване, в което 3 g EPA+DHA дневно намаляват fasting insulin с 31% в женската група, както и по-големи мета-анализи при PCOS, показващи средно понижение на fasting insulin и HOMA-IR.

Но това не означава:

„Всяка жена трябва да приема 3 g омега-3.“

По-разумният въпрос е:

Има ли жената действително инсулинова резистентност и как се променят показателите ѝ след достатъчно продължителен прием?

Затова предпочитам подхода:

измерваме → включваме → даваме достатъчно време → измерваме отново.

При практичен тримесечен режим 2.5 ml дневно от Ultra Concentrated EPA & DHA Epax осигуряват приблизително 1.6 g EPA+DHA, а две бутилки са достатъчни за около 100 дни.

След три месеца отново изследваме:

глюкоза + инсулин + HOMA-IR.

И тогава вече не гадаем.

Виждаме как е реагирал конкретният организъм.

Това за мен е много по-разумен подход към хранителните добавки от универсалното:

„Това действа при всички.“

Материалът е с информационна цел. Омега-3 не са одобрено самостоятелно лечение на инсулинова резистентност и не заместват медицинска оценка, хранене, движение или назначена терапия.

БЛОГ – Active me

Омега-3 и инсулиновата чувствителност при жените: защо ефектът може да бъде различен?